Решаването на кръстословици и судоку, играта на шах и дори видеоигрите са само част от отпускащите занимания, полезни за мозъка
Снимка: Shutterstock
Решаване на судоку, кръстословици, редене на Кубчето на Рубик или партия шах с приятел са игри, в които мнозина хора намират не само предизвикателство, но и разсейване от ежедневните задачи.
Може би свободното ви време не е посветено на упражнения за ума, но истината е, че редица хора чрез тези загадки се опитват да развият своята интелигентност, пише abc.es.
„IQ има част, която е наследена от родителите и друга, която ние включваме от обучение или опит. Способността да стимулираме интелигентността зависи от теглото на наследената част и от пластичността на мозъка, като тя е по-голяма през детството и юношеството“, обяснява Борха Естехо, клиничен психолог и невропсихолог с опит при деца, юноши и възрастни.
Кубчето на Рубик
Първият пространствен куб 2x2x2 е проектиран от Ерньо Рубик през 1974 г. и е демонстрация за неговите ученици да разберат сложността на пространството и движенията в три измерения.
„Най-общо казано, това е визуално-пространствена когнитивна задача, която изисква умения като продължително внимание (концентрация), разсъждения, работна памет, планиране и гъвкавост“, казва експертът по психология.
Версията на Рубик 3х3х3 е най-разпространена. Тя има девет квадратни полета на всяка стена – общо 54 и заема обем от 26 единични кубчета. Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята – по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена има един цвят. Съществуват специални алгоритми за правилното нареждане на всяка стена и слой на куба, които са сложни за заучаване. Кубчето на Рубик (вариантът 3x3x3) има 43 квантилиона различни комбинации.
Хората, които изпълняват този тип задачи, го правят за удоволствие или за забавление и следователно мотивацията тук играе голяма роля. Ако се питате дали реденето на Кубчето на Рубик ще развие мозъка ви, отговорът е, че когнитивна задача като Кубчето на Рубик, дори и да е сложна, не е достатъчна за развитие на интелигентност, тъй като изисква разнообразие от стимули, време за практикуване и постоянство.
Как тези игри помагат
„Никой не се съмнява, че Моцарт е бил гений, не само заради изключителната му музикална способност, но и заради количеството часове, които отделя за призванието си и постоянството си. Други дейности като физически упражнения, за които е доказано, че подобряват мозъчните функции, изучаването на нов език или свиренето на инструмент, могат да стимулират различни когнитивни способности“, обяснява Борха Естехо.
Той обаче съветва вместо да се стремим да увеличим интелектуалния си коефициент, да подобрим когнитивната ни гъвкавост, тоест да развиваме способността си да се адаптираме към несгоди и предизвикателства.
Кубът на Рубик, както казва психологът, е визуално-пространствена задача, при която дясното полукълбо на мозъка се намесва.
При психологическите изследвания на индивидуалните различия беше показано, че мъжете имат по-голяма способност да въртят предметите в пространството, докато жените владеят по-добре езика.
Това обаче са групови проучвания, което не изключва възможността да има жени с добро представяне в невербални задачи и мъже с добри словесни умения.
Ако често играем на шах, редим пъзели, решаваме судоку, гатанки, дилеми, математически игри или Кубчето на Рубик и др., тези игри ще ни помогнат да развием мозъка си. Според клиничният психолог Борха Естехо има много настолни игри, които могат да стимулират определени когнитивни способности, тъй като образователните специалисти са разработили стратегии и модели за обучение чрез системи за игра.
Въпреки факта, че много майки и бащи са загрижени за използването на видеоигри от децата си, в скорошно проучване на експерти от Оксфордския университет се твърди, че времето, прекарано в игра на видеоигри, може да бъде от полза за психичното здраве.
„Нашите открития показват, че видеоигрите не са непременно вредни за вашето здраве. Има и други психологически фактори, които оказват значително влияние върху благосъстоянието на хората“, казва Андрю Пшибилски, директор на научните изследвания в института.
„Всъщност играта може да бъде дейност, която е положително свързана с психичното здраве на хората и регулирането на видеоигрите може да лиши играчите от тези предимства“, добавя той.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари